Публична реч

Замислили се един ден американците – как да помогнат на своя народ да бъде свободен. Мислили, мислили и накрая измислили – човек, който преодолее страховете си, сигурно би се чувствал свободен. И направили те проучване, за да разберат от какво най-много се страхуват хората. И ето какво се получило – най-много американци се бояли от земетресение, а веднага след тях, уплашени, със запотени длани и пресъхнали уста, идвали хората, които се страхували да говорят пред публика. Плеснали се по челата изследователите и се досетили…

Този, който съчинявал текста на анкетата си спомнил, че когато бил малък, много му се искало да играе Ромео в училищната пиеса. Научил перфектно текста наизуст, знаел много добре как трябва да се изиграе, но, когато застанал пред комисията на кастинга, нещо се случило с мелодичния му глас, гърлото му се свило, на всичкото отгоре красивите стихове на Шекспир изчезнали от ума му. Наистина, дали му роля – бил най-величественото дърво, което се издигало в градината, където, скрит, Ромео редял пламенните си слова под прозореца на любимата…

Съвсем друго би било, ако знаел как да преодолее сценичната треска – ако приемал слабите си страни и познавал силните, за да се опре на тях, ако бил наясно къде да гледа в този момент, за да не го притесняват погледите на изпитващите, ако го били научили как да се подготви за тези няколко решаващи минути и как да владее езика на тялото си, ако… Но не знаел…

Кръшната секретарка, която набирала резултатите от проучването, сгрешила думата “публика”, защото с гняв се сетила какво се случило с нея във фризьорския салон предната седмица – когато коафьорът махнал кърпата от главата й, косата, която трябвало да е станала руса, всъщност била с цвят на морков! Тя отворила уста, за да каже, че не този цвят е искала, че няма да плати, че ще ги съди и, че така не може, но всъщност излязло само – “Какъв е този цвят?”. Тогава фризьорът й обяснил, че това са най-новите модни тенденции, че това е русо, но “медно”и, че – от него да мине – тя, като редовен клиент, ще плати толкова, колкото би й взел за обикновено изрусяване. Излязла от фризьорския салон с олекнал джоб и коса на клоун…

А колко различно би било, ако умеела да облича емоциите си в думи, да формулира изказванията си така, че да бъдат убедителни, да изразява мислите си ясно и да защитава своята теза, да… Но не умеела…

Дамата, която анализирала резултатите, била научен сътрудник и много талантлив автор – книгите й се издавали в огромни тиражи и ежедневно получавала десетки възторжени писма от читатели. Но цялата красота и гъвкавост на речта й секвали, когато заставала пред любимия си син в тийнейджърска възраст и се опитвала да му обясни преимуществата на това да се спортува, учи и яде здравословна храна пред това да се пуши трева, ходи по купони и тъпче с чипс. Аргументите й били слаби, разговорите се превръщали в скандали и преди два дни, хвърляйки поглед към скайпа на обичното си дете, тя установила, че ник нейм-а му е “Mpa3q MaMa cu”…

Ако някой й бил обяснил какво е антитезада се поставиш на мястото на другия човек и да прецениш какво би мислил той в тази ситуация – тя би могла да построи своите забележки, съобразявайки ги с неговите виждания и емоции и така той да я разбере… Но не й обяснили…

Ръководителят на проекта се замислил – вече пета година ходели с жена си на почивка в някакви спа-центрове, където дни наред скучаел, тъй като не можел да я убеди поне веднъж да отидат край някой водоем, където той да лови риба, а тя да се наслаждава на природата…

Ако се бил досетил, че би могъл да се научи да изгражда аргументите си внимателно и целенасочено, така че да предизвикат интерес у половинката му, да я впечатлят и убедят… Но не се досетил…

Замислили се тези добри хора как да спасят себе си и другите от страха и неумението да говорят – всеки пред своята си публика. Как да се научат да подреждат мислите си, да подбират аргументите си и да бъдат убедителни за постигане на целите си. Мислили, мислили – не измислили. Натъжили се и решили да отидат на кино, за да се разсеят. Е, няма случайни неща – попаднали на такъв филм, в който видели, че последният английски крал имал същия проблем – в главата му имало твърде много неща, а, когато все пак успеел да ги подреди, от устата му или не излизало това, което мислел, или съвсем нищо.

И прозрели мъдрите глави, че още древните гърци измислили изкуството да се говори убедително пред публика и простичко го нарекли публична реч.

Ако желаете да подобрите своята публична реч, може да посетите обучението: Публична реч за публични хора; водещ: Такухи Езегилиян

Аз съм Таки. Имам опит, който умея да споделям с вас. И вярвам, че, ако ти имаш една ябълка и аз също, щом се срещнем и се разминем, всеки ще си тръгне с по една ябълка, но, ако ти имаш идея и аз също, щом се срещнем, всеки ще си тръгне с по 2 идеи :)
Обикновено се занимавам с… душите на хората, източни философии, разхождам се сред природата, рисувам.
Най-много обичам да … се смея.

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 3.71 / гласували: 7)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл