Защо да работя в екип?

Защо да работя в екип?Един екип не е никакъв екип, докато неговите членове не се съгласят помежду си, че образуват екип. Но дори и това да се е случило, никой екип не може да работи във враждебна атмосфера. Причина за лошата работа в екип още в етапа на неговото създаване или когато в него постъпва нов негов член много често могат да бъдат конкуренцията или тиранията от страна на колегите с по-голям опит/стаж.

Съществува един принцип, с който може въобще да не се съгласите, но той е следния:

Няма такова нещо като приятелска (градивна) конкуренция в съвместната работа между хората в един екип или между различните екипи в една компания.

Думата конкуренция за хората обикновено означава, че те печелят нещо, а останалите губят. Този, който спечели при конкурирането, получава наградата, а за губещият остава утешението, че следващия път може би ще успее да си го върне на победителя. Работата в екип обаче няма нищо общо с разделението между колегите на печеливши и губещи. Всички екипи работят заедно за успехите на компанията. Това означава, че трябва да постигнат взаимно съгласие и разбиране относно допирните точки между тях, което ще доведе до общия успех.

Преди около 6-7 години, още преди да започна да работя като обучител, за известно време бях търговски представител на една много известна рекламна агенция в София, чийто собственик беше французин. В търговския екип бяхме 3-4 човека. За специалист с хуманитарно образование като мен търговската сфера беше като цял нов континент – нямах ни най-малка представа от стъпките на продажбата, включващи първа среща с клиента, проучване на нуждите му, предлагане на подходящия продукт и т.н. Сам се учех как да продавам.

В нашия екип имаше една колежка, която беше готова на всичко, за да бъде най-успешния търговец. Постоянно се държеше надменно с останалите, демонстрирайки някакво “превъзходство” и подклаждаше всевъзможни интриги, само и само за да изпъкне тя на преден план. С една дума за нея не съществуваше работа в екип.

За два-три месеца аз се опитах да организирам някаква мрежа от мои клиенти първо чрез контакт по телефона, а след това чрез срещи на място в офисите на клиентите. Постепенно започнах да вземам поръчки за различни видове печатна реклама. Те не бяха нещо особено, но като първи мои успехи бяха ценни за мен и допринесоха за увеличаването на увереността и самочувствието ми.

Моите първи успехи очевидно бяха подразнили моята колежка. В началото подходът й беше любезен, за да измъкне информация от мен какви нови клиенти намирам и какви сделки евентуално ще сключа в рамките на текущия месец. След това явно прецени, че заплахата в мое лице не е за пренебрегване, защото започна люта война с мен по всички фронтове. Опитваше се да покаже пред всички как успехите ми се дължат само на някакъв мигновен късмет и подчертаваше при всеки удобен случай, че всъщност аз не познавам продуктите, предлагани от фирмата и нямам нужния подход към клиентите. Отношението й към останалите колеги също не беше много по-различно. Най-общо може да се каже, че прилаганата от нея тактика беше нещо от рода на “ако не си с мен, значи си против мен”.

Такова поведение е често срещано във всички сфери на бизнеса. Ако новият човек в компанията бъде сметнат за заплаха, започва конкуренцията с него или пък “старите кучета” започват да го “тероризират”, изисквайки уважение на всяка цена и съобразяване с тяхното мнение във всяка ситуация.

Конкурентите са врагове. Конкурентите крият информация един от друг, стремят се да злепоставят другия при всеки удобен случай, не искат да помогнат на своя колега в работата и т.н. И обратното – сътрудници са колегите, които споделят не само ресурсите в компанията, но и всичко останало. Ако хората в екипа се настройват един срещу друг, като се осигуряват бонуси и придобивки само за победителите или пък се фаворизират “старите кучета” хората не могат да се сработят.

Какво може да се направи, за да се елиминира конкуренцията и тиранията от страна на колегите с повече опит/стаж в компанията?

Понякога фирмената култура предизвиква конкуренцията между колегите или пък толерира високомерното отношение на “старите кучета” към новите колеги. Но отровната атмосфера в екипа не винаги се предизвиква от особеностите на компанията. Някои индивиди или групи от хора в екипа или компанията разполагат с много власт. Това могат да бъдат както формалните, така и неформалните лидери. Те могат да използват тази своя власт, за да оформят характера на взаимоотношенията. В този смисъл ако в екипа възникне конкуренция или пък някои от неговите членове се държат тиранично с по-новите колеги, ръководителят трябва да се намеси и да подобри взаимоотношенията между хората. Това е една от най-важните му роли – тази на фасилитатор (от английски буквално означава подпомагащ взаимодействието). Ала много често, както е налице това и в България, ръководителите пренебрегват тази своя роля и оставят екипа да се “пържи в собствения си сос”. Естествено по-новите колеги се чувстват много по-зле в такава ситуация отколкото членовете на екипа с по-голям стаж. И много често решават, че единственият изход е да напуснат компанията.

Всъщност абсолютно всички служители, а не само мениджърите в компанията, трябва да споделят отговорността относно създаването на приятна атмосфера за работа. Ето какво могат да направят членовете на екипа в това отношение:

  • Да разясняват целите, поставени пред екипа. Как могат членовете на екипа да работят ентусиазирано за постигането на целта, ако не знаят каква е тя?
  • Да демонстрират заинтересованост към останалите членове на екипа. Това означава да се прояви загриженост към другите в чисто човешки план. Например “Как изкара уикенда?”, “Детето ти още ли е болно?”, “Мога ли с нещо да ти помогна?” и др.
  • Да съдействат за разрешаването на конфликтите. С други думи да помогнат да се намери решение, удовлетворяващо и двете страни.
  • Да изслушват другите с емпатия. Това означава да бъдат чувствителни не само към съдържанието на съобщението, предавано по време на комуникацията, но и към емоциите, които го съпътстват. Активното слушане е много повече от това човек да затвори устата си и да чака своя ред да се изкаже.
  • Да оценяват различията между индивидите. Трябва да се уважава мнението на другите и тяхната гледна точка да се приема като обогатяваща собствения поглед върху конкретната ситуация.
  • Да дават обратна връзка относно екипната работа. Освен официалните процедури за регулярно даване и получаване на обратна връзка в компанията самите те трябва да търсят често обратна връзка относно фирмени политики, процедури за работа, постигане на целите и т.н.
  • Да празнуват съвместно всичките си краткосрочни успехи. Това засилва екипния дух и удовлетвореността от постигнатото по пътя към осъществяването на стратегическите цели.

Снимка: sxc.hu

Други статии от поредицата “Висшият пилотаж в управлението на екипа“:

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 5.00 / гласували: 1)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл