За какво ни е тази визия?

За какво ни е тази визия“Имам за вас една добра и една лоша новина. Лошата новина е, че се провалихме. Добрата новина е, че се забавлявахме.”

Смисълът на тази стара максима е, че талантът, ефективността, интелектът и силата на екипа ще отидат на вятъра, ако хората в него нямат никаква представа накъде вървят и с какво допринасят за успеха на цялостната стратегия на компанията. Тук става въпрос за визията – една от най-погрешно разбираните и неправилно прилагани идеи в днешно време. Визията няма нищо общо с мисията на компанията, прокламираща целта на нейното съществуване, която се представя в интернет сайта на организацията. Визията не се създава след дълго умуване, нито пък е нещо, за което плащаш на консултантите по $250 на час да произведат в рамките на един уикенд. Тя не присъства върху докладите към акционерите или в гаранцията към продукта, който клиентът получава. Тя няма нищо общо с думите. Тя е изгаряща мисъл, която съществува само в главите и сърцата на хората от екипа.

Визията е онова нещо, изразено чрез предизвикателна формулировка, което екипът трябва да върши. Визията е онова нещо, което лидерството очертава и реализира. Без визия съществуването на екипа не би имало смисъл.

Визията започва своето съществуване на корпоративно ниво, където се определя курса на цялата компания. С помощта на лидерството тя се придвижва надолу по йерархията, като обединява звената в организацията и им помага да изяснят собствената си роля в огромната система.

Най-често срещаният проблем с визията, който се изпречва пред екипите, е напълно извън техния контрол – екипът има визия, но в компанията липсва такава. Това е много тъжно, но нито амбицията, нито интелектът или тежката работа на най-ниските нива в йерархията биха могли да помогнат, ако визията на компанията като цяло е просто един непоносим товар. И в мнозинството от случаите вина за това има мотото “Да работим упорито, за да осигурим максимална възвръщаемост на инвестициите, направени от акционерите”.

Да разберем какво е положението

Визията е потомък на глада. Компаниите, които са били успешни в миналото благодарение на някаква своя визия, може да си въобразят, че тя все още работи. Ала често пъти тя вече не съществува, заминала си е, избледняла е под напора на времето или само се споменава самодоволно като клише от висшите мениджъри на високите нива в йерархията.

И всичко продължава в този дух, докато компанията не попадне в тежки времена или не се пробуди заради усложнената обстановка на пазара, която ще я накара да си припомни защо се е захванала със съответния бизнес. Това е много опасен момент. Застрашените компании усещат, че трябва да се опрат на нещо и изпробват цяла поредица от идеи. В резултат на това се появява биене на барабани или надуване на фанфари, което може да има пагубен ефект за екипите. Те заприличват на риби в месомелачка, които дават най-доброто от себе си, за да се спасят от ужасната участ.

От друга страна, ясно прокомуникираната визия позволява на служителите и екипите да преценят доколко собствените им ценности и поведение отговарят на фирмените стандарти. Ако има сблъсък на ценности, хората разполагат с възможността да модифицират ценностите си или да си тръгнат. Екипите биха се почувствали по-добре, яко някои техни членове напуснат. И то не защото не са живи организми, а защото съпротивата на тези хора срещу общата визия ще се отрази върху цялостната продуктивност и екипния дух.

Капани при комуникирането на визията към екипа

Ролята на корпоративните лидери е да запалят искрата на корпоративната визия сред висшия мениджмънт. Лидерите на екипи пък имат за цел да запазят жива тази искра сред своите хора. Това е много трудна задача. Тя изисква комуникация, но и нещо повече. Изисква поне малко увещаване, което би свършило страхотна работа в дългосрочен план. Изисква натякване, т.е. визията трябва да се напомня на хората по десет пъти на ден и да се изпява в лицата им, винаги когато е необходимо, за да стане очевидна за всички.

Ала най-много от всичко визията изисква магия. Това означава умело и изкусно да бъде имплантирана в умовете на всички хора в екипа. Подобно на засяването на семената лидерът отглежда идеята, грижи се за нея и я поддържа жива, за да може всеки член на екипа да я разбере по своему, осъзнавайки предимствата й. Лидерите на екипи лесно могат да се провалят при изпълнението на тази задача. И това може да стане заради следните капани:

  • Предоставяне на задачата по комуникирането на визията на някой друг. Много често ръководителите търсят друг, на когото да оставят комуникирането на визията. Те намират такъв човек и му казват “Запомни и предавай нататък!” Това не е лош начин за изпълнение на задачата, стига всички останали да бяха клонинги на самия лидер.
  • Скука. Лидери, чийто ентусиазъм е угаснал, няма да могат да вдъхнат визията сред членовете на екипа. Визията е задължителна за екипа, а емоцията е естествена част от създаването и прокомуникирането й. Ентусиазмът при предаването на визията не е нещо, което лидерът може да включи или изключи подобно на хидравлична помпа. Той трябва да бъде истински.
  • Приказване на глупости. Лидерите не бива да експериментират с обясняването на визията по различни начини пред хората от различни отдели. Те не трябва да заучават визията, докато я предават на екипа. Ако посланието, което поднасят, постоянно еволюира или се променя, никой няма да може да го разбере и приеме.
  • “Продаване” на визията. Много често лидерът се опитва да “продаде” визията, защото така го е посъветвал някой консултант. В резултат на това той започва да изкривява процеса по комуникиране на визията, понеже започва да играе ролята на консултанта, опитвайки се да продаде идеята на останалите. Това не е подходяща роля за лидера, защото тя го прави аутсайдер. По-добре е той да продължи да действа като вътрешно доверено лице, за да може успешно да предаде визията на екипа си.
  • Необвързаност на визията с индивидуалните желания и нужди. За да може да се предаде успешно визията на членовете на екипа, тя трябва да е свързана с удовлетворяването на техните нужди и желания. Това означава лидерът да се отнася по един и същи начин с всички. Без да извива ръце, без да ги мами или ласкае. Трябва да се демонстрира уважение към членовете на екипа като към зрели хора и те ще се отнесат подобаващо към идеите, заложени във визията. Защото те сами трябва да направят визията част от собственото си мислене.




По материали от книгата “Why Teams Don’t Work” Harvey Robbins & Michael Finley, 1995
Снимка: sxc.hu

 

Други статии от поредицата “Висшият пилотаж в управлението на екипа“:



Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Все още няма гласове)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл