Обогатяващо живота образование – учене и преподаване в партньорство и от сърце

Обществото ни се нуждае от нов вид формулировка за понятието образован човек. Не можем повече да пренебрегваме емоционалната нишка в децата ни и да считаме, че е възможно учебният им процес да протича изолирано от чувствата им. Имаме нужда от визия за образование, което признава, че справянето с емоциите, разрешаването на конфликтите и пречупването на предразсъдъците са основополагащи умения – умения, които е редно да се преподават.”

~ Линда Лантери и Джанет Пати, Waging Peace in Our Schools


Маршал Розенберг: Обогатяващо живота образование – учене и преподаване в партньорство и от сърце

С тази книга трябва да отидете в Министерството на Образованието.” Думите на книгоразпространителя дойдоха неочаквано за мен и без да промълвя дума, я погледнах въпросително. “Няма какво да ми я носите на мен. Училищната система в България е побъркана. Да знаете, че за тази книга няма място на българския пазар.” Признавам, че загубих ума и дума от този скорострелен коментар, и имах сили единствено за благодаря за успеха, който ми пожелаха и да изляза от борсата. През главата ми препускаха най-различни мисли. Преди половин час бях оставила цял кашон със същата книга в друга верига, а представителят ми се усмихваше благоразположено с думите: “Има интерес по темата на пазара, смятам, че книгата ще върви. Оставете повече бройки.

Ясно ми е, че темата за образованието в България е нещо като отворена рана, в която или се бърка направо с пръст, или се предлагат различни начини за лечението и, които обикновено са насочени към симптомите, вместо към лекуване на причината.

Книгата на Маршал РозенбергОбогатяващо живота образование – учене и преподаване в партньорство и от сърце” няма амбицията да представи поредната възможна реформа в образованието. Вместо това сменя фокуса и го насочва към самите нас, нашето отношение към учебния процес, към себе си, като участващи в него и един към друг – независимо от коя страна се намираме: на обучаващите или на учащите се. Всъщност, той не прави разлика между двете. Розенберг разглежда образованието като двупосочен поток, в който всички участници са взаимосвързани в една обща мрежа и заедно създават обучителния процес. Ролите на учащи и обучаващи не са статични, а постоянно разменящи се. И още: учебният процес е подчинен не на крайните цели, а на взаимоотношенията, които се основават на принципите на емпатия, зачитане на индивидуалните потребности, и сътрудничество. Инвестирането във взаимоотношенията тук се разглежда като предпоставка за ефективна работа и учене.

Книгата представя учителите и учениците холистично, в тяхната цялостност. Един ученик не отива на училище единствено с потребността да се учи. Преподавайки, един учител не преподава единствено воден от желанието си да споделя информация. И двете страни са многопластови същества, които всеки ден пристигат с различни актуални интереси, чувства и потребности. Освен развитие и напредък в ученето, налице са и нуждите от свързване, общност, доверие, игра, радост, творчество, подкрепа и много други. Пренебрегвайки тези също толкова важни потребности, ние се осакатяваме, в следствие на което нараства стресът, напрежението и агресията. Обогатяващото живота образование зачита цялостта на човека, помага му да се разгърне не само умствено, но и емоционално, духовно и социално.

Ненасилствена комуникация – един нов език

Обогатяващо живота образование” показва приложението във възпитателната среда на познатия от 5 години и в България метод на Маршал Розенберненасилствена комуникация (ННК). Ученето на ННК може да се сравни с изучаването на нов език. Приликата с другите езици е, че и неговото усвояване изисква упоритост, търпение, отдаденост и много практика. Разликата е, че този език е универсален, на него говорят всички хора на планетата. Това е езикът на сърцето – на нашите чувства и нужди. Няма човек, който да не знае какво е да си радостен или тъжен, и всеки човек знае какво е да имаш нужда от разбиране, подкрепа или от близост. Когато хората заговорят на този език, свързването и разбирането са неизбежни. Когато в една класна стая се говори на този език, тогава и учители и ученици са свързани с доверието, че има пространство, в което да бъдат чути, разбрани, зачетени. Макар че са правени редица изследвания, които го доказват, не е нужно да бъдеш психолог, за да предположиш, че ученето в една емоционално сигурна среда е много по-леко и ефективно, отколкото в среда, в която учебните цели пренебрегват актуалните емоции и интереси на участниците.

ННК е много по-различен език от този, който сме свикнали да използваме в ежедневието си, от езика на присъдите: “Ти си немърлив ученик.”, “Тя е злобарка“, “Ако не се стегнете, ще ви скъсам на изпита!“. В ННК резултати се постигат не чрез заплахи и санкции, а чрез споделяне на нещата, които са живи в нас и чрез свързване. Отвъд ролите, които играем – тези на “учител”, “директор”, “родител”, “ученик”, “дете” – все пак си оставаме човешки същества, които във всеки един момент преживяват потока на емоциите и свързаните към тях потребности. За да изразим ясно този “поток на живота” е необходимо да обърнем внимание на четири неща:

( 1) наблюдение (обективно, изчистено от интерпретации), (2) чувства и свързаните с тях (3) нужди и (4) молбата, която цели удовлетворяването им.

Така, вместо “Ти си немърлив ученик!“, бихме могли да се изразим по следния начин:

“Когато виждам, че си задраскал половината от диктовката (наблюдение) съм разколебана (чувство), иска ми се да знам (нужда) каква е причината за това. Би ли ми казал какво се случва (молба), може би си затруднен?”.

И така вместо “немърливост” (което не е обективно наблюдение, а лична преценка), може би ще открием едно уплашено дете, което в междучасието се е сбило с някого и сега се страхува какво ще последва в следващата пауза, поради което не успява да се фокусира върху диктовката. Нуждите му от защита и сигурност надделяват над потребността му от нови познания.

Или под “Тя е злобарка” ще намерим един разстроен (чувство) ученик, който се нуждае от подкрепа (нужда) и съдействие при решаването на задачите си, а под “Ако не се стегнете, ще ви скъсам на изпита” – разочарована (чувство) преподавателка, която търси начин да има принос (нужда) в изграждането на учениците си. Когато пората се изразяват и изслушват според изброените 4 стъпки, разбирането, свързването и намирането на градивни решения значително се улеснява, защото не се губи енергия за обяснения, нападки и защитаване.

Ясно е, че в училище не учим само математика, география или литература. Искаме или не, но ставаме свидетели и приемници и на други, по-широки познания: отношение към себе си и към другите, справяне с конфликтите, участване в групови процеси, връзка с авторитетите и “нисшестоящите”, отстояване на личните ценности и интереси. За това не е все едно дали се потапяме в атмосфера, която възпитава пасивно възприемане на информацията и следване на наложените задачи. Не е все едно дали се учим на това, че по-силният се налага над по-слабия и потушава конфликтите чрез наказания и заплахи. Или се потапяме в среда, в която всеки участва активно и творчески, отстоявайки потребностите си и зачитайки и тези на другите. Среда в която конфликтите се разрешават чрез чуването и на двете страни, чрез свързването им и търсенето на взаимно приемливи решения .

Мисли глобално, действай локално

Все чакаме някой “да ни оправи” или да ни каже какво да правим. Иронията е, че този начин на мислене до голяма степен е възпитан точно от образованието, в което повечето от нас сме израснали ,и в което 12 години сме се учили да правим това, което ни кажат. След такова дългогодишно кондициониране в пасивност, възможността да бъдем активни участници в живота и образованието си може би плаши и прави подозрителни много от нас – независимо дали сме учители или ученици. Може би бихме направили определени крачки, ако имахме подкрепата и вярата, че има неща, които зависят и от нас. “Обогатяващо живота образование” съдържа четири ясни стъпки към възвръщането на силата ни. А също така към възвръщането на радостта и удовлетворението от ученето и преподаването – тези така обогатяващи и благородни аспекти от живота ни. Маршал Розенберг не ни кани да правим глобални промени, просто ни подава метлата, за да пошетаме в собствения си двор. Книгата съдържа разнообразни примери и упражнения, които представят стъпките на метода в действие, а също така дават възможност на читателя сам да ги изпробва и усети.

Програма “Обогатяващо живота образование

Водени от желанието си да допринесем за образованието, в което бихме искали да изучим собствените си деца , заедно с появата на “Обогатяващо живота образование”, издателство “Векста” и обучителите по ННК – Естер Гомбаш, Емилия Илиева и Ваня Иванова – стартираме програма, в рамките на която бихме искали да се отзовем на онези читатели, които в ролята си на учители, директори, родители и възпитатели са се вдъхновили от възможностите, които методът предлага и биха искали да запознаят с него и колегите от своите училища. Ако желаете представяне на метода в рамките на час и половина във вашето училище или учебна среда, ние сме отворени да отвърнем на поканата ви безвъзмездно.
Можете да ни пишете на адрес: nnkbulgaria@gmail.com,
или да ни потърсите на телефон 0888590036

Допълнителни сайтове:
Издателство “Векста”
Център за Ненасилствена комуникация
Фондация “Същност” – предлага курсовете за ненасилствена комуникация: “Светът през очите на жирафа” и “Танцът на жирафа”


Естер ГомбашКазвам се Естер Гомбаш. Работата и животът ми са тясно преплетени с практикуването и разпространяването на метода ненасилствена комуникация и с превеждането и издаването на книги, като и от двете неща черпя много радост, смисъл и удовлетволение. Стремя се да живея тези качества в ежедневието си и да ги предавам чрез работата си.

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 4.00 / гласували: 9)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , , , , , , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл