Тъкмо се канех да започвах с подготовката на един материал, когато Пламен Петров сподели следният линк: www.domashno.bg. Един, определено полезен сайт за всички ученици. Там те могат да намерят решения на задачите за домашно по математика, физика и химия. Авторите на сайта са се погрижили дори самото търсене да бъде лесно и удобно.

Определено полезен сайт, но за кого и за какво?

И аз, докато бях ученик, бях мързелив и изобретателен и преминавах между капките, когато беше възможно. Определено бих се възползвал от този допълнителен ресурс, без да се замисля. От сегашната си позиция, ясно си давам сметка, че това би ми помогнало за по-добра оценка в училище и нищо повече. Оценка, която от днешната ми позиция, няма абсолютно никакво значение. Дори не си спомням, какво съм учил по физика в 7ми клас. Но си давам ясна сметка, с какво е допринесло средното училище в моето развитие – предизвиквало ме е да мисля и разсъждавам, създало ми е кръгозора, през който гледам на света.

А света вече не е такъв, какъвто е бил преди 20 години. Но образователната ни система продължава да е същата, дори от преди това. Преди може да е била ефективна и полезна, но каква е тя в момента?

По никакъв начин не виня авторите на сайта за неговото създаване. Поздравявам ги за находчивата идея и реализация. В интернет пространството има и други ресурси, където могат да се намерят решени задачи, готови есета, пищови, дипломни работи. Но те са поредното доказателство за това, как развитието на технологиите променя образованието ни и ни карат отново да се замислим над полезността и ефективността на образователната ни система.

Присъствал съм и съм виждал дискусии, в които се обвиняват учителите, учениците, родителите, директорите, министрите… Но не мисля, че е нужно да търсим, кого да посочим с пръст. Вместо това, можем да насочим енергията си към търсене на начини, с които да променим нещата, които не работят.

Ученето за оценка, в мен винаги пораждаше съпротиви. И все още настръхвам, като си помисля, че трябва да зауча нещо, което нито ми е интересно, нито ме засяга, само и само защото “така трябва”. И бих се възползвал от всяка една възможност, която ми предлага изход от съответната ситуация. Убеден съм, че е така и с още много други ученици, които учат за оценка. А оценката си е нужна – за да влезеш в по-добър университет, за по-добра диплома…

Оценъчната система е средство за някакво измерване на ниво знания и уменя. Няма лошо. Лошото е, че в даден етап започваме да учим заради самата оценка, а не заради самия предмет. Ученето за оценка ни подтиква машинално да възпроизвеждаме някакво знание и факти, което едва ли ще помним след една година.

Да знаеш определена информация и да можеш да я възпроизведеш, вече не е ценност. С развитието на технологиите и интернет всичко е на един клик разстояние. Ценност са уменията, които ти помагат да се ориентираш в цялото море от информация; способността да я анализираш, осмислиш и приложиш на практика в нещо, което би те направило по-ефективен. От едно образование би имало смисъл, ако ти помага да откриеш своите таланти и да развиеш своя потенциал, умения и способности.

Но не бива да търсим отговорност за това в нашата образователна система, защото отговорността е във всички нас. Учителите могат да вдъхновяват и запалват учениците по своя предмет, да им покажат, колко увлекателен би могъл да бъде той, да ги предизвикват да мислят, разсъждават, анализират, систематизират. Родителите могат да обръщат повече внимание на децата си и техните интереси, да ги насърчават да се развиват, да ги подкрепят и поощряват за това. А учениците – да търсят пътя към себе си, да се стремят към непрекъснато развитие и усъвършенстване във всяка една посока.

Интернет има ужасно много ресурси, както за домашни и пищови, така и за идеи относно това, как бихме могли да направим ученето по-интересно и забавно. Ето няколко провокиращи статии то нашия блог на тази тема:

• Как да превърнем информацията в учене?
• Може ли ученето да бъде забавно?
• Експериментално училище – мечта
• Технологии в обучението: Интерактивна бяла дъска
• Стратегии за развитие на обучаемите към тяхната самостоятелност, според модела на Жералд Гроу
• Рон Кларк – историята на един вдъхновяващ учител

Ето и още един пример за използване на технологиите в клас, с цел разнообразяване на съдържанието и правене на предмета по-интересен. Видеото отново достигна до мен от Пламен Петров.