Мирослава Делчева: Учителите, които винаги ще помня

Представям ви третото есе, което отличихме с подарък в нашия конкурс за есе – “Учителят, когото винаги ще помня“. То донесе на своя автор – Мирослава Делчева от София – книгата “55 златни правила” на Рон Кларк.

Вижте какво ни разказва Мирослава за учителите в нейния живот:


Мирослава Делчева

Мирослава Делчева

През живота си срещаме много хора, които ни въздействат по един или друг начин, едни бързо си отиват от нас, други оставят дълбока диря, а с някой сме през цялото време заедно. Много често даже не забелязваме колко силно ни е повлиял някой, просто защото сме свикнали с неговото присъствие, разчитаме че той ще е винаги до нас и на наше разположение.

Най-важните личности в живота ни често не са известни, те са обикновени хора, може да нямат много постижения или успехи, може да са тихи, скромни и незабележими, но без тяхната светлина, от даденост и грижа, нямаше да гори и нашият огън.

Все повече слушаме и се вдъхновяваме от хора, които никога не сме виждали, но знаем за тях от интернет, или сме чели книгите им. Те ни въздействат, ние приемаме ежедневно идеи, съвети и се променяме, но за мен понякога една мила дума или прегръдка е по-силна и по-мотивираща от каквото и да е друго. Защото имам нужда да усещам тази топлина, която стопля сърцето ми, когато усещам любовта на другите към мен и когато аз изразявам своята.

Да, има много силни хора, преодолели какво ли не, да има успели хора, които са повлияли на целия свят, но дълбоко в моето сърце моите учители и вдъхновители са най-близките ми, те са били до мен през целия ми живот. Те са ми повлияли най-много и продължават да го правят и до днес. Били са тук до мен през голяма част от живота ми, те са ми дали много и отнели, с тях съм преживяла и най-щастливите и най-тъжните си мигове, те са били тук когато съм празнувала, и когато съм губела и страдала. Те са ми давали подкрепа и не са ми давали, и са ме разбирали и не са. Но благодарение на тях, на тези уроци аз съм тази която съм днес, ако те бяха други, аз също щях да съм различна.

От тях научих да бъда силна и самостоятелна, да бъда независима и да се справям сама, научих, че е важно да съм честна и трудолюбива, да съм щедра и да давам на другите безкористно, да съм емоционална и открита, да ценя свободата, справедливостта, мира и хармонията.

Учих се да се забавлявам, да се грижа за себе си, да съм смела и да рискувам, да съм уверена и талантлива, да следвам сърцето си.

Те са тези които ме подкрепят, които ми показват недостатъците и грешките ми, дори да не искам да ги видя, и които не се отказват от мен. Не ме оставят да се предам или да падна духом, имат силата и смелостта да ми покажат каква съм всъщност, и вярват в мен повече от мен самата. С тях пътуваме заедно и се учим, падаме, ставаме отново всеки път по-силни, мечтаем, играем, забавляваме се, разочароваме се, и пак всичко отначало. Учим се да изразяваме чувствата и мислите си, да следваме сърцето и мечтите си, заедно сме и в победите и в провалите. Заедно с тях научих, че обичам пътешествията, непознатите земи и хора, свободата която те ми дават. Научих, че мога да бъда каквато искам, да правя това което ми носи радост, научих се да мечтая и че мечтите са по-близо, отколкото си мислим, научих че ограниченията са само в моята глава.

Темата за учителя и за вдъхновителя ме накара да се замисля от какво най-много се впечатляваме и установих, че не си спомням имената на петте най-богати хора, или на последните Нобелови лауреати, или на последните олимпийски шампиони, но веднага мога да кажа пет души, от които съм получила признание или похвала, пет души с които ми е приятно да сме заедно, или пет души които да са ме научили на нещо стойностно. И все повече осъзнавам колко са важни взаимоотношенията в нашия живот, средата която създаваме, и колко е важно тя да ни подкрепя.

Най-важните уроци не са нито в книгите, нито по телевизията или филмите, нито в интернет, те идват от хората с които общуваме ежедневно, случайно или съзнателно. Променяме се толкова често, всеки ден, че дори не го осъзнаваме, всяка една среща и разговор ни дават нова посока или затвърждават старата. Няма случайни срещи, всеки човек в нашия живот има определена роля, и дори да не го осъзнаваме, ни подтиква и вдъхновява към промяна. Дори негативните ни взаимоотношения имат своята роля и цел и ни карат да направим нещо по-различно и да се учим непрекъснато. Затова благодаря на всички, които сте дошли в моя живот, на всички които сте останали, и сте си тръгнали, за това което сте ми дали, и отнели.

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 5.00 / гласували: 9)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл