И тази седмица продължавам с публикуването на есета, които ни изпратихте за конкурса “Учителят, когото винаги ще помня.” Авторът на следващото есе е Таня Йорданова от Пловдив. На нея изпратихме подарък – книгата на Маршал Розенберг, “Общуване без агресия”.

Ето какво ни е написала Таня за нейните учители, които винаги ще помни:

Таня Йорданова

Живота ни е едно приключение и във всеки момент има човек, който е наш учител или ние сме учители за някого.Този човек не винаги е приятел, не винаги е човека, на който се доверяваме безусловно - може да бъде колегата, който нарича свой проекта, по който ти работиш, съперницата, която съблазнява любимия, шефът, който не те пуска да се прибереш, когато детето ти е болно.Това е момент, в който трябва сами да се замислим какъв е урока, който да научим. Но има и хора, които винаги във всеки момент ни подкрепят и ни дават вярата че МОЖЕМ.

В моя живот има трима човека, които мога да нарека мои най-големи учители и това, което съм го дължа на тях. Всеки един от тях присъства във важни етапи от живота ми. Първият мой учител е баба ми. Тя беше красива жена. Живееше в хармония със себе си и другите. Баба беше човека, който ме отгледа. Отгледали, възпитали и изучили четирите си деца в атмосферата на патриархалното семейство с дядо ми, който бил сливенски търговец. За съжаление загубила дядо ми от коварна болест, тя винаги говореше за него с много обич. Тя ме научи да чета и пиша. Баба ми беше човека, който ме научи да обичам и уважавам себе си и другите. Тя беше човека ,който за първи път ме заведе на концерт на ансамбъл” Тракия” и аз се влюбих завинаги в народните танци. Тя ме научи да съм смела и да приемам предизвикателствата на живота. За нея в моя живот важи стиха:

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Вторият човек, който беляза живота ми с присъствието си е моят учител по химия в гимназията - Георги Аджемов. За мен неговото име олицетворява българския учител. Винаги беше много изряден в облеклото си, винаги се отнасяше към учениците с уважение. Никой друг мой учител не ме у респектирал така както учителя ми по химия. До тогава химията беше неразбрана и скучна наука. Той е човекът, който ми разкри тайните на химията. Разказваше уроците увлекателно и неусетно започнах да разбирам езика на химията. Това предопредели моят професионален път. Той беше човекът ,който ми помогна да се подготвя за кандидатстудентските си изпити. Завърших фармация и през всичките студентски години, когато имах изпит по химия си спомнях за моя учител. Всичко около нас е химия, даже и любовта е химия, нали?

Третият човек е моят син - Свилен! Винаги възприемаме децата ни като тези, които ние трябва да учим, но в тях е събрана мъдростта на Вселената. Синът ми учи в езикова гимназия / 11 клас/. Той беше във втори клас когато се преместихме да живеем в друг град. Вложи цялата си упоритост, успя да се адаптира в една напълно непозната среда,спечели много приятели и до сега успехът му винаги е отличен/6,00/. Той ме научи да прощавам, прощавайки ми моите несъвършенства като майка.Той ме извади от летаргията и отново ме накара да мечтая. Той е човекът, който ме подкрепи да запиша още едно образование с думите, че човек трябва да учи цял живот.

Животът е едно приключение и в него има добри и лоши моменти. Благодаря на всеки човек, който е пресякъл пътя на моя живот, защото всеки от тях е бил мой учител в дадения момент. Винаги обаче има едни специални хора ,които помним винаги. Те са с нас в трудностите и ни окуражават и когато успеем се радват с нас. Щастлива съм ,че тези трима човека ме научиха на най-важните неща в живота ми - тези , които ме определят като жена, майка, професионалист и приятел.