Моят любим учител

Представям ви първото есе на наш участник в конкурса “Учителят, когото винаги ще помня”. Това есе донесе на авторката – Анита Николова, една чудесна и вдъхновяваща книга – “Последната лекция” на Ранди Пауш.


Анита Николова

Анита Николова

Моят любим учител
от Анита Николова


Още от много малки ние израстваме под зоркото око на учителите. Първоначално те са до нас в игрите и в многото свободно време , а едва след това се превръщат в хората , които следят за дисциплината и познанията на своите възпитаници.

Замисляли сме се какво представлява учителската професия в наши дни ? Изпълнява ли българският учител своята роля както преди ? Това са наболели проблеми от нашата действителност . Приносът им към развитието на българското образование е голям , тъй като за да се превърне едно дете в личност , то задължително трябва да прекрачи прага на училището , а в него го чака учителят , който да отвори пред неговите очи светът на познанието , а какво по-голямо богатство от това да се потопиш сред необятната шир на знанието ? И през цялото това време до нас е учителят , който освен да ни укорява , ни и напътства , дава ни ценни съвети за живота и света , а дори и поощрява нашите усилия . Ние растем пред техните очи , понякога ги слушаме в захлас , а друг път не обръщаме достатъчно внимание на казаното от тях . Тогава все още не осъзнаваме какъв е приносът им за нашето развитие като личности .

Но какво е да си учител в наши дни ? Повод за гордост или за срам , като се има предвид положението в нашата страна ?Ако всички ученици осъзнаят какво в действителност е да си учител в XX| век , то няма да има по-щастливи хора от тях на тази земя . Всички те принадлежат към едно голямо семейство , пръснато из цялата страна , като в същото време са духовни бащи и майки на хиляди деца . Благодарение на тяхното търпение и всеотдайност ние научаваме от най-лесните до най – трудните уроци . И може би заради тази близост , която се заражда още в най-ранна детска възраст , във всяко детско сърце гори обич към любимия учител .

Какъв ли трябва да бъде преподавателят до нас , за да остане завинаги в сърцето ни ? Ще Ви разкажа за учителя , благодарение на когото на всеки 24 май се прекланям пред делото на българските учители. Всички хора казват , че любим е този преподавател , който пише високи оценки на учениците си . Но дали наистина е така ? Не и за мен . Моята любима учителка ще остави дълбока следа в сърцето ми със своя подход към възпитаниците си , вниманието , с което ни обграждаше , обичта , с която всекидневно ни даряваше , стремежът ние да научим колкото се може повече по преподаваната от нея дисциплина .Тя ни въздействаше по възможно най-благоприятния за нас начин , за да ни превърне в мислещи и отговорни млади хора . Всичко това остави дълбок отпечатък в моето сърце . За мен тя не е просто учител , а човек , който ме научи да бъда честна и всеотдайна , да посрещам трудностите , но никога да не скланям глава , а да ги преодолявам . Тя ме запозна с миналото на нашите деди , а също така и със своята доброта , която достигна и до моето сърце . За мен преподавателят трябва да бъде и общественик , всекидневно да ни запознава със случващото се в страната , за да възпита у нас чувство на отговорност към родината .

Моята любима учителка е жена , която вдъхва сигурност на заобикалящите я. Тя е човек , с когото можеш да научиш всичко , стига да го пожелаеш . В същото време с нея не чувстваш дистанцията между учител и ученик . За мен тя не е просто учител , а духовен съмишленик . Трудно е в днешно време да откриеш човек , с когото да споделиш , но още по-трудно е да намериш човек , който да ти помогне и то безвъзмездно , а в същото време някои казват , че били корумпирани . За какви пари , взети по нечестен начин, можем да говорим за човек , който е посветил живота си на учениците , на това да им даде всичко от себе си , без да иска нищо за себе си . Какво повече би могла да иска освен нашата любов , защото за нея това е най-голямото богатство . А аз с две ръце я прегръщам и силно я целувам , защото да имаш борбен дух като нейния и да си учител в днешно време е подвиг . За мен тя винаги ще остане в моето сърце , защото с нея съм прекарала най-хубавите си години .

Това е учителят , който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност , всеотдайност и топлота и най-вече с огромното си желание да ни поведе по пътя на познанието , а в моя живот няма нищо по-ценно от знанието и здравето . Вярвам , че и за всички вас е така .

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 4.36 / гласували: 14)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл