E.I. – емоционална интелигентност или емоционална неграмотност?

Спомням си, че от ранна детска възраст у дома, в училище, сред приятелите ми и по-късно в университета и в работата и многократно съм чувала фразата: “Не бъди емоционален!”. Тя търпеше малки модификации и се появяваше и като мъдър съвет “Човек не трябва да се поддава на емоциите ” или като осъждане “Не мога да работя с нея! С тези постоянни изблици на емоции…“, “Ти си прекалено емоционален и трябва да се владееш!“… Един непредубеден слушател би се замислил какво опасно нещо са емоциите и дори би изпитал леко съжаление към клетниците, които са заразени до живот с тях. Възможно е да заключи, че в модерната реалност няма място за тези хаотични и социално неприемливи форми на поведение, които карат околните да те възприемат като частично или напълно инвалидизиран и в общуването си с теб да подхождат с плахостта, с която се обръщаш към сериозно болен човек, който не е в състояние да контролира положението си…

През последните години с любопитство следях как си пробива път темата за емоционалната интелигентност и как полека-лека започна да придобива все по-интригуващ статут и да се появява между темите, по които обучителните фирми провеждат тренинги. Това навлизане ме подтикна да развия лека форма на надежда, че емоциите, чувствата и настроенията ще бъдат приобщени от една страна към личния живот на все повече хора и от друга страна към социалната ни реалност. И емоциите започнаха да се появяват, нека разгледаме как:

  1. Как се чувствам?
    Изграждането на емоционалната интелигентност започва с придобиването на яснота за емоционалния ни живот. Когато си задаваме въпроса “Как се чувствам в момента?” постепенно картографираме страната на чувствата си и опознаваме забележителностите на територията й.
  2. “Чувствам се добре/зле”, “Кофти ми е…”, “Криво ми е”
    Когато зададете същия въпрос на някой, често чувате отговор, който е доста общ и не носи почти никаква информация – “добре/зле“, “кофти” и т.н. Причината за това се крие от една страна в това, че човека често не разполага с кара на емоционалния си свят, а от друга страна в ограничения емоционален речник. Емоциите, като цветовете, се проявяват в милиони нюанси и в езика има думи за повечето от тях, но поради това, че изразяването на емоциите не е било препоръчително до сега, те са били слабо употребявани. Нека си припомним някои от тях, които могат да заместят “чувствам се зле“: унил, тъжен, носталгичен, объркан, притеснен, неспокоен, неуверен, уплашен, нервен… Да погледнем в речника и за думи, които разширяват “добре съм“: радостен, въодушевен, развълнуван, трогнат, вдъхновен, спокоен, благодарен…
  3. “Обиден съм”, “Чувствам се предадена!”, “Чувствам се глупав”
    При изразяването на чувствата има някои сериозни опасности. Те произтичат от някои мисловни грешки, които ни карат да говорим за емоциите си по странен начин. Първата мисловна грешка, към която искам да привлека вниманието ви е смесването на думи, които отразяват емоции и думи, които са “обяснение” защо се чувстваме така. Да разгледаме следните примери:
    Обиден съм” – тази формулировка има нужда от известно уточняване, понеже дава обяснение, което гласи “Ти каза/направи нещо, което аз мисля, че показва липса на уважение към мен и поради това го възприех като обидно”, но от тази фраза, ние реално не разбираме как всъщност се чувства човека – тъжен? Ядосан? Объркан?
    Чувствам се предадена!” – в това изказване има много емоция, но тя не е наречена. Да дадем име на емоцията е като да придобием сила (“Дай им имена, за да ги владееш.)”. Тук емоцията не е назована и вместо нея имаме интерпретация на станалото. Тя гласи: “Това, което се случи е различно от това, което очаквах.”, но емоцията, която го подклажда, може да бъде отново много разнородна: гняв, разочарование, страх…
    Чувствам се глупав” – третият пример е типичен, за начина, по който използваме “чувствам” комбинация с думи, които не за чувства. “Глупав” не е чувство, а мисъл. А как се чувстваш, докато си мислиш, че си глупав?
  4. “Вбесяваш ме!”, “Караш ме да се чувствам виновна/тъжна/безполезна”
    Втората мисловна грешка, с която бих искала да ви подтикна да се разделите е свързана с илюзията, че чувствата и емоциите ни ги причиняват отвън. Тези лоши хора, които ни измъчват, като ни ядосват, дразнят и са направо непоносими! Силно разпространено е убеждението, че някой ни причинява емоциите и този някой трябва да си понесе последствията.
    За разлика от първата мисловна грешка, втората ни поставя пред избора дали сме готови да поемем отговорност за собствените си емоции и на следващия етап да се погрижим за своите нужди. Емоциите, които се надигат у нас не са огледален образ на стимулите в света. Те са жив индикатор на нашите нужди и потребност и поемайки отговорност за тях ние получаваме златния ключ към нещата, които са важни и ценни за нас. Нека опитаме да си преведем следните изрази:
    Вбесяваш ме!(Защото никога не ме изслушваш!)” – “Чувствам се бесен понеже имам нужда от повече внимание.
    Караш ме да се чувствам излишна безполезна” – “Чувствам се тъжна понеже имам нужда от повече принос
514q438zvql_sl160_

Препоръчваме ви: Emotional Intelligence In Action

Емоциите, в цялото си многообразие, са наша много лична територия, над която често с лека ръка преотстъпваме управлението на другите. Способността да наречем всяка емоция с истинското й име, когато сме насаме със себе си и когато сме сред хората, да разграничаваме мислите и интерпретациите си от чувствата и да не приписваме отговорността за тях на външни фактори, това не само би ни направило емоционално умни, но и би ни дало постоянен достъп до нуждите, които са живи за нас във всеки един момент.

Допълнителен ресурс: The Center for Nonviolent Communication
снимка: Felix Atsoram


Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 4.83 / гласували: 6)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл