Какво означава фасилитирам?

Фасилитирам. Фасилитатор. Думи, които навлезнаха в обучителната практика и се употребяват все по-често. От къде идват? Какъв е смисълът зад тях? С какво се отличава фасилитатор от учител или преподавател? Ще се опитам да дам отговор на тези въпроси в този материал.

FACILITATE [fa’siliteit] – улеснявам, облекчавам, благоприятствувам/спомагам за, съдействувам на, подпомагам.

Това е буквалния превод на думата “фасилитирам”. В практиката на обученията и развитието навлиза с чуждия си вариант, защото обозначава определен процес. Процеса на улесняване, съдействие, подпомагане на нещо да се развие, да се осъществи някаква промяна. Човекът, който извършва този процес, се нарича “фасилитатор”. Това не е просто роля, която някой може да изпълнява. За да извършва фасилитиране са необходими определени умения, които се изучават. Фасилитаторът не е учител, който казва, той просто дава насоки и подпомага обучаемите в процеса на учене и промяна. За целта той може да използва различни методи, техники и упражнения, но основното остава неговия подход към обучаемите.

Ето няколко насоки, които да ви помогнат да разберете по-добре процеса “фасилитиране”:

  • Фасилитирането е процес, а не задача. Не е задължително този процес да доведе до конкретно решение или краен продукт. Крайният резултат е това, което групата се е съгласила, че иска да постигне.
  • Подпомагане на групата в предвижването и напред, чрез насърчаване на сътрудничеството.
  • Изследване на това, което стои зад дадена позиция, гледна точка или отношенията между хората.
  • Насърчаване на свободното, отворено споделяне и участие.
  • Разглеждане на емоциите, които възникват.
  • Насърчаване към поемане на отговорности и изразяване на мнение, а не само отстъпване и съгласяване.
  • Създаване на доверие в групата. На фасилитатора се гласува доверие поради условията, които е създал и неговото отношение, а не защото е водещ авторитет.
  • Създаване на среда и условия, в които всеки да се чувства включен и приет.
  • Фокус върху практичността, отколкото върху теория.
  • За фасилитатора е важно да няма емоционална обвързаност към групата или резултата.
  • Фасилитаторът не създава зависимост и обвързаност към него – трябва да насърчава отделните хора, да поемат отговорност за собствения си процес на учене.
  • Фасилитаторът да си свърши толкова добре работата, че уменията му за фасилитиране да останат незабелязани.

Използването на този стил или начин на преподаване се препоръчва когато:

  • Работите с зряла група, хората в която са свикнали да работят заедно по подобен начин.
  • Целите за ясни или лесно могат да бъдат изяснени и уточнени
  • Не сте ограничени във времето или може да използвате допълнително време до постигане на целите.
  • Атмосферата предразполага за откритост и доверие.
  • Политиката относно информацията е насочена към споделяне, прозрачност и достъпност.
  • И вие сте уверен в своите умения като фасилитатор.


Няколко основни насоки.

Без значение от процеса, който се фасилитира, има няколко основни насоки към фасилитаторите, които се препоръчва да се спазват, за да бъде процеса ефективен.

Останете неутрални към съдържанието. Фокусирайте се над процеса и избягвайте изкушението да предлагате мнения относно темата на дискусията. Използвайте въпроси и предложения, за да предложите идеи, които ви хрумват, но не вкарвайте своето мнение в групата.

Слушайте активно. Бъдете внимателни с езика на тялото си. Използвайте очен контакт, когато искате да покажете на някой, че може да се изкаже следващ или да подтикнете по-тихите към участие.

Задавайте въпроси. Това е най-важното умение, с което разполагате. Чрез въпроси може да тествате предположения, да подканите към участие, да събирате информация, да сондирате за скрити теми. Задаването на ефективни въпроси ще ви позволи да минете отвъд симптомите и да стигнете до корена на проблема.

Перифразирайте, за да изясните. Това означава да повторите това, което някой е казал, за да се подсигурите, че знаят, че са били чути. За да дадете възможност на останалите да чуят още веднъж някоя гледна точка. Или за да поясните някоя ключова идея. Например: “… Това ли имахте в предвид?”, “… Това обобщение точно ли е?”

Синтезирайте идеи, а не само да записвате приноса и изказванията на групата. Може да насърчавате хората да доразвиват и надграждат идеи, за да сте сигурни, че записаното на флипчарта представлява мисленето на цялата група. Това води до консенсус и по-голяма отдаденост. Например: “Какво може да се добави към идеята/предложението на… ?”

Запазете фокуса, като задавате определени насоки към всяка дискусия. Възложете на някой от групата да следи за времето и да съобщава в ключови моменти. Отбележете на групата, когато дискусията се е отклонила от темата. Тогава групата може сама да реши, дали новите теми са важни за обсъждане или да се върне обратно към първоначалната дискусия. Например: “В момента обсъждате нещо, което не сме очертали в плана на дискусията. Какво искате да направим?”
Отбележете всички отклонения от темата на отделен лист. Можа де се върнете към тях отново по-късно.

Давайте и получавайте обратна връзка. От време на време вдигнете “огледало”, за да може групата да се погледне от страни и да направи определени промени. Например: “Само двама души са въвлечени в тази дискусия, докато останалите разглеждат нещо в листите си. Това какво ни подсказва, че трябва да направим?”. Интересувайте се и за процеса на фасилитиране: “Имаме ли някакъв прогрес?”, “Как ви е темпото?”, “Какво мога да направя, за да бъдем по-ефективни?”

Тествайте предположенията. Когато някой споделя някакво предположение, разнищете го, докато не стане по-ясно и всички от групата са го разбрали. Тази намеса може да е необходима, когато се споделят нови идеи и предложения. Примерно: “Петър, какво искаше да кажеш с коментара си относно идеята на Иван, че фокусът е твърде тесен?”

Записвайте точно възникналите идеи и окончателни решения. Правете обобщенията на флипчарт, за да могат всички да ги виждат. Записките трябват да бъдат ясни и стегнати. Винаги трябва да отразяват това, което е казала групата, отколкото вашата интерпретация на това, което е казала групата.

Обобщавайте ясно и точно. Слушайте внимателно всичко, което се казва и предлагайте ясни и стегнати обобщения, на време. Направете резюме или обобщение, когато искате да съживите дискусия, която е преминала в застой или да прекратите дискусията, когато нещата изглеждат готови.

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Рейтинг: 4.86 / гласували: 7)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл