Експериментално училище - мечта
Какво си представяте, когато чуете думата “училище”? Дълги коридори, които зажужават на всеки 45 минути… Неудобни чинове наредени в редове… Черна дъска и тебешири… Нетърпелив учител, който дебне да хване следващия с ненаучен урок… Дневници, оценки, отсъствия… И да не забравяме звънеца… Чувал съм деца да римуват “училище - мъчилище”…
Хммм…
А можете ли да си представите училище без всичко това?
Може би си мислите, че подобно нещо не може да има дори и в най-смелите ви мечти…
Е, преди повече от 15 години няколко смели учители са си го помислили и са го направили реалност. Това е експерименталното училище в град Хендерсън, Минесота, САЩ – Minnesota New Country School.
В това училище няма да срещнете класни стаи, чинове, викащи учители и ученици, часове и звънци. Всички ученици се намират в едно голямо помещение, като всеки един от тях си има работно бюро с компютър. Всеки е свободен да ходи където си иска, когато си иска. Също като в една работна среда.
Преди около 15 години Дъг Томас, заедно с група учители и местни бизнесмени се събрали, за да направят структура на едно ново училище. Първото нещо, за което всички били единодушни, че трябва да се премахне, било звънеца. Всички били съгласни, че той прекъсва часовете, допринася със стрес и не е никак естествено. Когато човек отиде на работа не си казва, че през първите 45 минути ще свърши математическата част, после бие звънец, а за следващите 45 минути следва част от работата с литературна насоченост.
В училището, което създават, учениците работят в екипи от по 12-20 души върху даден проект. Целият процес е организиран около идеята за Проектно Ориентирано Учене. Учениците са най-ангажирани в учебния процес, когато имат личен интерес към това, което изучават. /Ниво 4 на самостоятелност в ученето според модела на Жералд Гроу./ Вместо да седят на един чин по цял ден и да слушат различни учители, учениците имат възможност да изследват различни теми по собствено желание, интерес, любопитство. Всеки екип от ученици си има учител-водач или фасилитатор, който ги подпомага в процеса на учене, дава им напътствия и съвети. Вместо оценки, учениците имат кредити, които всеки трябва да покрие по определен предмет, чрез изпълнението на зададен проект.
Ето како гласят някои принципи на това училище:
- Без часове – учениците работят върху проекти, които сами избират. Проектите се приспособяват, така че да покрият щатските изисквания по програмата.
- Без учители – учениците се консултират със “съветници”, които са на разположение през целия ден и им помагат в процеса на работа. Съветниците не преподават по традиционния начин, те по-скоро напътстват учениците.
- Без йерархия – липсва структурата директор-учетили-ученици. Съветниците са по-скоро собственици, отколкото наемни работници. Няма директор.
- Без звънци, без разписание – има определено време само за обяд и за тихо четене. Учениците сами избират как да прекарат останалото време. Ако те изостават, съветниците им помагат да наваксат отново с материала.
- Без стени – учениците работят в отворена среда и могат да общуват свободно с други ученици и съветници, когато е нужно.
- И без чистачи – учениците сами чистят тоалетните и останала част от училището.
Това училище съществува вече повече от 10 години. Учениците нямат търпение да отидат там и да прекарат деня си в приятни занимания. А статистическите данни показват, че по-голямата част от учениците се справят над средното ниво на стандартизираните тестове.
|
Харесва ли ви тази статия?   (Рейтинг: 4,83 / гласували: 12) Loading ... |
Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл
Loading ...
Здравейте,
много интересна статия, не знаех, че съществува толкова “отворено” образователно заведение. Ако се замислим реално, свободата да избираш сам кога, какво да правиш и да се обучаваш чрез практика е много по-успешна от традиционното, почти “килйно” училище. Не мога да си обясня, защо през последните години в България реформите в образователната система са основно козметични и стресиращи за учители и ученици. Вместо това, би било много по-лесно да се опита подобен модел на обучение, за по-малко от година резултатът ще е налице според мен.
Каквото и да си говорим, каквото и да проучваме ако няма вътрешна мотивация за извършване на дадено действие или постигане на цел, то усилията положени “на сила” не биха били ефективни или по-скоро биха били “имитация на дейност”; а какво по-мотивиращо от това, да усетиш света със собствените си сетива - ум, ръце, сърце, работейки по проект.
Поздрави на авторите, пожелавам повече успехи на образователният “фронт”!
ПП В статията има правописна грешка посещение/помещение
Здравей Здравко,
Благодаря ти за подкрепата
И аз, като теб, много отдавна се чудя на нащо образование… по света отдавна има най-различни доказано работещи системи. Достатъчно е да се направи проучване и после Copy&Paste с нужната адаптация. Но…
По мои наблюдения хората, които ги е грижа и им пука, все още са твърде малко.
Но аз съм оптимист в това отношение.
Г-н Караниколов!
Много интересна идея/между другото/,но тя може би е породена на основата на психологическото мислене,а то в днешния забързан век за човечеството е всичко!Моето сега завърши 12 клас и едвам го карах да ходи сутрин на време и то не поради друга причина -просто часовете не му бяха интересни.Знаете ли на кого подари на края на годината единственото цвете от госпожите-там си имаши5-ца /не кой знае колко/на госпожата по свят и личност.Това са предмети,които занимават нашите ученици с утрешния ден,с утрешното бъдеще,с настоящето и с трезвата преценка кой кой е днес!Без това в живота не може-а той е една интересна част от това което представляваме или правим ние,от нашата природа ,от добрите и лошите ни навици,как ще сеинтегрираме в днешен момент и какви хора ще станем.В Америка например има и друг един образователен момент-не е задължително да си добър във всичко-сам можеш като на семестри да си подбереш по какъв предмет,кога и как да се подготвиш ,за да очертаеш переспективно границата на едно по-добро бъдеще,което в утрешен ден ще ти бъде в услуга.Знам че в началното си образование там учителите наблягат като за начало повече на това-как да отгледаме едно цвете,как да направим нещо забавно-като в предучилищна възраст и постепенно наблюдават това което сами са направили-процеса му на развитие.На това аз му викам трайни знания вследствие психологическа нагласа от страна на преподаващия-и има успех.Бавно,но славно.А тук все още сме шокирани при нужда да ползваме такъв специалист дали е редно да го направим,та едва ли ни идва наум да направим училището на бъдещето откъдето децата ни освен с образование ще излязат и с подтотовка за живота-а той у нас в момента никак не е лек!С уважение-Снежана Станева
Здравейте г-н Емил Минев, основно училище завърших в с. Старо село. След това се премсестих в Русе, завърших и сега съм студент, пак в Русе. Искам да сравня начина на обучение преди 10 години и сега. Когато бях на село учителите обесняваха уроците, не ги диктуваха. Беше ми интересно и повечето неща запомнях в час. След като се преместих в Русе ми беше много трудно, защото учители просто диктуват учебниците. Почитах учителите, които обесняват уроците. В университета е същата работа. Обмислям кандидатстване в Англия. Запознах се със тяхната система на обучение и много ми допада.
Поздравленя за хубавите стаии!
В Англия и в германия учениците си избрат специалността, която искат да учат още в 10 клас. Две години учат само 4-5 предмета по специалността и не се тормозят с други предмети. След това, когато влизат в университет си избрат същата специалност и още по специализирана. След това магисър. Аз предлагам да се премахнат ненужните предмети, които само затормозявати без това тромавата система на образование в България. Предлагам следното:
Литература - да се учат само български автори.
Математика - да се учат само задачите за специалността. (аз учих за готвач и имах 3 часа математика на седмица???)
Географията на света остава и се набляга на българската география.
Английския остава.
История на света и на България разбира се.
Биология.
физика, психология, философия, етика и право, химия, музика, рисуване - са напълно излишни( освен ако не включват подготовка за по-горно ниво)
Може да се въведат нови предмети като здравословно хранене.
Сегашната система на възпитание на младите е безнадеждно, ама наистина безднадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му.
Нужна е радикална промяна, не просто да се разкрасят и нашарят училищата, подменят черните дъски с екрани, а учебниците - с таблети. В едно истинско училище трябва да се ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Уроците трябва да се изнесат там, където е най-близката му среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в него се развива логиката, а до 7-та година да се работи изключително върху вътрешния му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.
Но ние, хората сме загубили тази вътрешна тишина. Вместо нея са ни научили, пак в същите училища да МИСЛИМ - заменили са нашата тишина с един безкраен бъртвеж в главата ни, който не ни оставя нито за миг. Да, научили са ни да говорим сами на себе си. И докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в задушните човечарници, наречени училища, далеч от природата, както правим със самите нас. И ще ги изнасилваме да мислят и да смятат с логика, погребвайки вътрешния свят на фантазиите и мечтите.
Но най-страшното е, ако питате мен, че хората, които правят програмите, учебниците, а и самите учители са хора, които отдавна са умрели за детския свят. За тях мечтите и фантазиите са вятърничави и несериозни неща. Тези хора не вярват, че знанието може да дойде отвътре, безмълвно и интуитивно. Детската душа за тях нищо не им говори. Затова системата днес е такава -детето отива в училище да бъде [b]научено[/b] от някой друг, а не да развие заложените в него качества, като интуиция и вътрешна връзка с цялата вселена.
Колкото и крайно и радикално да ви звучи, но днешното училището изнасилва децата. Да, кара ги, още от първи клас да захвърлят своя естествен покой, фантазия и светоглед. Приравнява всичките с един аршин. Учи детето да познава цифрите, но не и собственото си тяло. Учи да познава цветовете но не и полезните за тялото му храни. Пълни главата му с излишни знания. В резултат от такъв начин на образование днес един автомеханик знае наизуст всяка част от двигателя, но не и къде се намира далака в собственото му тяло.
В училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете - интуиция, фантазия, игривост, любознателност. Само такъв учител би разбрал детето и би му дал това, от което то има нужда. Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно?
http://www.youtube.com/watch?v=h5yXP92Ff60&feature=youtu.be
Ще има занимания в които децата ще помагат на свои другарчета или животни - така се облагородява детската душа.