Как да приложим модела на 4-те ключа в обучение?

Модел на 4-те ключа – Част 2

/ вижте Част 1: Как да накараме навиците да работят за нас?/

В процесът на обучение за изграждане на умения непрекъснато се сблъсквам с навиците, които обучаемите са изградили и приели за себе си. Те са мисловни, емоционални и поведенчески и често неефективни. Искайки да подтикна хората да бъдат по-успешни в това, което вършат, за мен е предизвикателство преработването на тези неефективни или неутилизитани модели на поведение. Поради тази причина прилагам модела на 4-те ключа по следния начин.


1-ви ключ: Осъзнавам

Създавам среда, в която участниците да имат възможност да наблюдават поведенческите си модели в момента. Правя това с активности, които предизвикват хората да демонстрират спонтанната си реакция. Този тип активности могат да бъдат наречени “Предизвикателство“. Обикновено сценарият е без никаква видима връзка с реалността на участниците. Например темата може да бъде експедиция в Антарктида. В този тип активности има заложен провал т.е. очаква се участниците или да не се справят или да се справят частично. Предизвикателствата са активности, които се предоставят на участниците преди да са въведени в теоретичен модел или концепция. Ключов момент е анализът на този тип активности. При него фокусът е върху това “Как действахме? Какво ни накара да действаме така? Как това се отнася към реалния ни живот?” Целта е участниците да започнат да осъзнават настоящия си модел на поведение и да забелязват резултатите от него. В процесът на провеждане и анализ водещият има само фасилитираща роля. Той е нужно да бъде точно и любопитно огледало, което показва реалността без да се намесва. На този етап не се правят препоръки или насоки. В резултат на предизвикателството участниците са нащрек за модела и имат готовност да навлязат в детайлите.

2-ри ключ: Разбирам

Полезни за постигането на разбиране са самостоятелните упражнения за саморефлексия. Те могат да бъдат:

  • Самостоятелна писмена саморефлексия – провеждат се самостоятелно. Всеки участник има възможност да остане насаме със себе си и да отговори на серия от въпроси, които насочват мисленето.
  • Диади и триади – упражнения, които се провеждат в малки групи от двама или трима участници. Обикновено за целите на упражнението са подготвени серии от въпроси. В процеса на упражнението се прави размяна на ролите, така че всеки в диадата или триадата да премине през въпросите. Ползата от този тип упражнения се състои в това, че участниците не само премислят, но и вербализират самонаблюденията си. Допълнително предимство се крие във възможността хората в тези малки групи да “сравнят” преживяванията си, което подпомага 3-ти ключ.

3-ти ключ: Откъсвам се

Тук е моментът да се въведе новата концепция или модел, като се разбие на стъпки. Това е необходимо, за да могат участниците да проследят, че моделът, който са прилагали до момента подлежи на подобряване и промяна и това може да се постигне стъпка по стъпка. На този етап може да се върнем при предизвикателството и да потърсим в една насочена дискусия “По какви други начини можехме да се справим със задачата?” и “Какви други действия ще ни доведат до същия или по-добър резултат?

4-ти ключ: Заменям

Практични тук са казуси и ролеви игри, които позволяват да се експериментира с новото поведение. На свой ред тук идват и упражненията за приложение към реален случай от “живия живот” на участниците.

Това, което има ключова роля е приложението на практика извън времето и пространството на обучението. В края на тренинга подтиквам участниците да поемат ангажимент и да изберат действия, които ще приложат “от утре”. Планираните срещи за проследяване след обучението също подпомагат обучаемите в приложението на новите модели.

Харесва ли ви тази статия?
СтаваЗадоволителноСредноХаресва миСупер е (Все още няма гласове)
Loading ... Loading ...
| | Още...
Ключови думи: , , , ,

Ако намирате тази статия за интересна или темите в блога съвпадат с вашите интереси, абонирайте се за новите публикации чрез RSS feed или по E-мейл